Думата "Хаман" употребена в Корана е спомената и в древните египетски йероглифи

Някои от сведенията за Древен Египет, представени в Корана, разкриват множество исторически факти, които до неотдавна бяха тайна за хората. Тези факти ни показват, че всяка дума от Корана е използвана с определена мъдрост.

Един от хората, чието име се споменава заедно с Фараона, е “Хаман”. В шест айята от Корана Хаман е представен като един от най-приближените на Фараона. 

От друга страна, в откъса от Тората (Стария Завет), където се разказва за живота на Муса (Мойсей) (м.н.), никъде не е споменато името на Хаман. Но името на Хаман е споменато в последните глави на Стария Завет като помощник на един вавилонски крал, който е живял приблизително 1100 години след Муса (м.н.) и е угнетявал евреите.

Някои немюсюлмани, които казват, че пророкът Мохамед (м.н) е написал Корана, преписвайки от Тората и Библията, също така твърдят, че по време на преписването той е прехвърлил в Корана някои данни погрешно.

Абсурдността на тези твърдения бива разкрита с дешифрирането на египетската йероглифна азбука преди около 200 години и откриването на името “Хаман” в древни египетски ръкописи. До 18ти век написаните на древноегипетски език надписи и ръкописи не можеха да бъдат разчетени. Писмото на Древен Египет е йероглифно и се е запазило в продължение на векове. С разпространяването на християнството и други културни влияния през 2ри и 3ти век сл.Хр. обаче Египет изоставя както своите древни вярвания, така и йероглифното писмо. Последният известен пример за използването на йероглифното писмо е надпис от 394 г. сл.Хр. След това този език бе забравен и не остава никой, който да може да разчете или да разбере написаните на този език ръкописи. Разбира се, допреди 200 години...

Мистерията на древноегипетските йероглифи бива разкрита през 1799 г. с откриването на плоча, наречена “Каменна плоча Росета” (“Rosetta Stone”), датираща от 196 г.пр.Хр. Характерното за този надпис е, че той е бил написан по три различни начина на писане: йероглифен, демотичен (опростен начин на древноегипетско йероглифно писане) и гръцки. С помощта на гръцкия ръкопис е декодиран и древноегипетският надпис. Преводът на ръкописа е завършен от французина Jean-Françoise Champollion. Ето така бе разкрит един забравен език и описаната на този език история. Благодарение на това откритие бе научено много за древноегипетската цивилизация, религия и социален живот.

Чрез декодирането на йероглифите се сдобиваме и с една много важна информация, която касае темата ни: името “Хаман” наистина е споменато в египетските ръкописи. Надпис върху един паметник, разположен в музея “Хоф” във Виена, се отнася за това име. В същия надпис се подчертава близостта на Хаман с Фараона. (Walter Wreszinski, Aegyptische Inschriften aus dem K.K. Hof Museum in Wien (Egyptian Inscriptions from the K.K. Hof Museum in Vienna) (Leipzig: J C Hinrichs’sche Buchhandlung: 1906).

В речника “Хората от новото царство”, който бива подготвен на основа на всички намерени ръкописи, пише, че Хаман е “ръководител на работниците на каменоломната”. (Hermann Ranke, Die Ägyptischen Personennamen, Verzeichnis der Namen (The Egyptian Family Names, Listing of the Names), Verlag Von J J Augustin in Glückstadt, Band I,1935, Band II, 1952)

Резултатът, който се появява, съдържа една много важна истина. Хаман, точно както е разкрито в Корана, е живял в Египет по времето на Муса (м.н.), би е много близък на Фараона и се е занимавал със строителната дейност. 

Айятът от Корана, в който се съобщава, че Фараонът иска от Хаман да му построи кула, е в пълно съответствие с археологическите открития:

“И рече Фараонът: “О, знатни, аз не знам да имате друг бог освен мен. И ми разпали [пещ] за [тухли от] глина, о, Хаман, и ми построй кула, дано зърна бога на Муса! Ала аз го мисля за лъжец.”” (Сура Касас, 38)

В заключение, съществуването на името Хаман в древноегипетските ръкописи доказва още веднъж факта, че Коранът е низпослан от Аллах, който знае неведомото. Коранът ни разкрива по един чудотворен начин информация, която по времето, когато пророкът Мохамед (м.н.) е живял, не е било възможно нито да бъде достигната, нито пък да бъде разгадана.